Плетенето като улично изкуство

Може би най-популярната част от уличното изкуство са графитите. А, какво знаем за „плетените графити“? 

Плетенето вече е част от стрийтарта (street art, или „улично изкуство“). Подобно на младежите със спрейове, артисти плетачи променят облика на градската среда с игли и прежда в ръка. 

Идеята е на самоуката плетачка Магда Сайег, основателка на движението Knitta Please, или просто Нита.Всичко започва с едно розовоплетено калъфче, което тя нахлузва върху дръжката на вратата на бутика си в Хюстън.Веселата топла „опаковка“ на дръжката на вратата привлякла погледите на минувачите и станала повод за много усмивки. Реакцията на хората убедила Магда да изнесе плетивата си навън и по този начинда разнообрази сивата, враждебна част от уличните пейзажи - да им придаде по-топъл, по-човешки облик. Знакът „STOP“на съседната улица бил първи в списъка й, а после и всички знаци „STOP“ в квартала. 

Така Магда и нейни приятели плетачи поставят началото на движението guerrilla knitting, или „партизанско плетене“, в Хюстън, Тексас, през 2005г. Те са известни с „обличането“ на предмети от градската среда като улични лампи,тръби, пожарни кранове, стълбове, телефонни кабини, табели, пейки и др. с трикотажни или плетени материали. По думите на Магда, мисията им е чрез плетените графити да направят уличното изкуство по-топло, меко, цветно и...гушкаво. Целта е да преосмислим хладното градско обкръжение чрез привнасянето в него на ръчно изработена топлина и емоция. 

Идеите на Нита прерастват в международно движение, което бързо набира популярност и привлича стотици плетачи от цял свят. Нита реализират редица проекти в Ню Йорк, Лос Анджелис,Лондон, Сидни, Рим, Милано, Прага, Швеция, Монреал, Мексико Сити, Ел Салвадор, Холандия, Германия, Франция,та чак до Великата китайска стена. Отделно от Нита, десетки плетачи в Канада, Мексико, Великобритания, Аржентина, Швеция и др. работят по собствени проекти.

„Партизанското“ плетене на графити още се нарича yarn bombing, или „преждено бомбене“ (асоциация със среднощното тайно рисуване на графити). На 11 юни 2011г. се състоя и Първият международен ден на прежденото бомбене, IYBD.

„Плетенето е нашето изразно средство – ние нямаме спрейове, ние имаме прежда. Плетенето не е израз на ненавист или омраза. Това е позитивно послание,“ споделя Марта Сайег.

Асортимент на преждите

Памучните прежди биват чисто памучни, изработени от 100 % памук, памучни, съдържащи над 67 % памучни влакна, памучен тип - със съдържание под 67 % памучни влакна или изработени от 100 % химични влакна, и смесени прежди между дву - или многокомпонетни, изработени от памук и от химични влакна в различно съотношение. Всички памучни прежди могат да бъдат сурови, избелени и мерсеризирани, за основа или вътак, за чорапи, за бельо или за плетене, едно или слабо пресукани. В търговията и в промишлеността най-често се срещат в следните комбинаций: памук и полиестер \П и ПЕ\ в проценти 33 на 67, 45 на 55, 50 на 50 и 67 на 33. Памук и полиакрилнитрил \ПАН\ 67 на 33. Памук \П\ и вискозни полинозни влакна \ВИ-М\ 30/40 на 60/70. 

Вълнените прежди се класифицират на чисто вълнени, съставени от 100% вълнени влакна, вълнени, съдържащи 70 % вълнени влакна, вълнен тип, изработени от 100 % химични влакна вълнен тип или смес от химични влакна и до 70 % вълнени влакна. Тези прежди могат да бъдат камгарни,полукамгарни,или щрайхгарни за тъкачество,за плетачество,за чорапии за ръкавици,за нетъкан текстил ,за технически цели и т.н. 

Ленените и конопените прежди се получават от дълго ленено или конопено влакно или от ленен и от конопен дреб чрез мокро предене – гладки, плътни и здрави прежди и чрез сухо предене - по-пухкави и по-груби прежди. 

Копринените прежди се разделят на две големи групи - от копринени нишки и от копринени отпадъци. Преждите от копринени нишки биват, трам, креп, гренадин - силно пресукан органзин. Копринените прежди могат да бъдат още шапни, получени от копринени отпадъци,и буретни чрез щрайхгарно предене.

Типове прежди

Преждата може да се състои от един вид нишки или да бъде смесена. За да се получат различни по характеристика и качество прежди, често срещана практика е да се смесват изкуствени и естествени влакна, защото всяко едно от тях има определени предимства. Чрез подобни съчетания се получават влакна, които са по-здрави и устойчиви на огън и създават повече комфорт. За изработката на прежда могат да се използват повече от 15 различни влакна. Едни от най-употребяваните комбинации са памук-полиестер и вълна-полиакрил. Могат да се съчетават и само естествени влакна като ангора, кашмир, мохер, памук или лен. 

Преждите се делят на два вида: натурални (естествени) и синтетични (изкуствени).

Натурални са тези, които са с произход от растение или животно и се използва главно за тъкане: 

• Вълна - най-разпространената прежда, получава се от козината на овце, кози, лами, зайци (ангорски) и камили. От нея могат да се плетат дрехи, чорапи, шапки и да се тъкат килими и платове

• Коприна - получава се от копринената буба, копринената прежда е тънка и здрава;

• Лен — получава се от едноименното растение, белезникав цвят, използва се за летни дрехи;

• Памук - получава се от едноименното растение, бял до белезникав цвят, използва се за бельо и за други дрехи.

Синтетичните материи се произвеждат от различни комбинации химикали: 

• Полиакрил - използва се като допълнение или замества коприната; 

• Найлон ликра - като правило не се използва самостоятелно, а в смес с други прежди за придаване на еластичност;

• Полиестер - използва се както самостоятелно, така и в комбинация с други прежди;

• Люрекс метанит - блестящи нишки, придават металически блясък. 

История на преждата

Преждата е нишка – гъвкаво и здраво тяло с малки напречни размери и неограничена дължина, съставена от влакна, свързани чрез усукване или по друг начин. Получаването на различните видове прежди е в зависимост от вида на текстилния материал и от свойствата, които трябва да притежава готовата прежда. Това накратко описва какво представлява преждата, но преди да се стигне до тези синтезирани изречения на познанието, преждата им и своята история. 

Преждата е позната на човечеството от повече от 7000 години. Открити са елементи изтъкани от прежда при археологически находки в Египет, Мексико, Индия, Перу. Преди колонизацията на новия свят обаче памучната прежда е била непозната на Европа. В първите няколко хиляди години от своето откриване, за създаването на преждата са се използвали главно натурални суровини като памук, коприна и вълна. В ранните години след Христа, Китай се е установил като водещ производител на коприна, но в последствие през 6-ти век Византия започва също да произвежда коприна. 

В миналото преждата е предена на ръка с помощта на хурка и вретено. Малко по-късно този твърде трудоемък начин е заменен с чекрък - въртящо се колело. Истинска революция в производството на прежда настъпва с изобретяването и въвеждането на предачните машини. Това става по времето на династията Сун (900 - 1279) през ерата на китайската индустриална революция. Предачната машина по това време е хидравлично захранвана и твърде обемиста. 

С напредването на технологиите и желанието на човека да навлиза все повече в производството на синтетични суровини, изкуствената коприна е произведа за първи път 1891 г. В началото на 20-ти век за първи път излизат на пазара и полиестерните влакна. С тези темпове на развитие на технологиите и навлизането на все повече изкуствени материи, чистите натурални прежди започват да имат приложение за изработката на все по-скъпи материи.